събота, 17 май 2025 г.
Деца, научете се да молите! Молитвата е покой на душата и огън на сърцето
Послание от Господ наш Исус Христос до Кристин във Франция на 6 май 2025 г.
[ГОСПОДА] АЗ, АЗ съм Праведният Съдия и бях осъден за справедливостта си, за това че разкрих лъжата на света. Векове са минали, а несправедливостта все още остава. Никой не се бори със света, но светът се бори сам с себе си, и затова е на път към разрушението. Какво добро може да излезе от зло? Но един ден справедливостта ще триумфира и Сърцето ми ще триумфира; тогава срцата на хората ще бъдат преобразувани, защото ще видят и няма да могат да отричат, защото онзи, който отрича, ще бъде разкрит, уловен и само ще може да отстъпи пред лъжата си.
Трябва да слушаме сърцето, а не това, което идва отвън. В сърцето говори Сърцето на Онзи, Който е мъдрост и сила, дисциплина и чистота. Той, Което живее в вас, деца, и пребивава в вас, е Този, Който Следи и пази вашето пробуждане непрестанно. Но стъпките ви са бавни и тежки, не знаете, вече не знаете какво значи да полетите към Сърцето на Возлюбения. Материята е завзела властта, а човекът със сърце от камък се пробужда в вас. Вие сте разтрошили тишината, за да слушате шума около и във вас, която ви разбива и унищожава, която ви затруднява. Не знаете какво значи да слушате тишина; попълват я с шумове, както отвън, така и вътре, а цялото ваше същество е разтрошено.
Спрете безпокойството, което ви разбива, ослабва и обърква. Има само един път – този на тишината, истинската тишина, която прекъсва всички вътрешни и външни шумове и ви води по Моя пътя на Светлина.
Битката със Сатаната е постоянна и невидима, защото онзи, който мрази, се погребва и крие, но мислите му са кинжали в невидмото. Благодатта е дадена на човека да върви по пътя на Светлина и Аз ЧЕ СЪМ ви чакам всеки от вас, винаги и непрестанно. Онзи, който в тишина слуша Моя Глас, го чува, защото аз съм винаги, съм и действам в тишината. Сърце, което ме слуша, може само да бие¹ и да бъде пренесено във Светлина! Защо тези вълни на тъга? Защото сърцето е изгубило пътя си и се разтревожва вместо да остане в тишината, която му ще донесе Светлината в пристанището на мира.
Молитвата е дар от Небесата в тишина, молитвата е мъдрост, молитвата е полет, молитвата е сила. Ако човек се отклони от пътя, губи направлението си. Човекът има нужда от корени и неговите корени са в Небесата, където живее Онзи, Който ви чака, ръцете му скръстени на Сърцето Си. Деца, тишината е бальзамът на Небесата, който ви носи Моето Присъствие, защото аз съм в тишина. Аз съм Онзи, Който донеся до душите ви Солта на Думата Ми да сее във вас божествения Живот, Които съм Аз. Молитвата, деца, е в слушане и предаване, в тишина и сърце към сърце; а сърцето осеща мъдростта на Небесата, която е Жива Вода, която го пропитва и храни със Думата на Божествения Разпятия Аз Съм във всеки един.
Животът вибрира в човека, но неговият поглед често възприема само външното, докато светът на мъдростта лежи във вътрешността му. Човекът е безпокоен; само размисълният открива пътя, тихия път към вечното спасение, което живее в него и го води. Винаги има конфликт между външното и вътрешното, защото външното винаги се опитва да навлезе във вътрешността, за да ѝ донесе шум, видимост и безпокойство, а в безпокойството човек губи себе си и се разпръсква. Балансът е точката на среща, която дава стабилност на съществуването и осветява внутренния огнищник, Огънът, който живее във всеки човешки дух от Небето и го оживява. Мълчанието е място за среща с Невидимото, видимо само за сръцето и осезаемо за душите, които треперят със цялото си съществуване.
Човекът нуждае от мълчание, за да расте, както растението нуждае от слънчева светлина, за да цъфти, и в мълчанието той среща Непознатия Познат, Аз съм неговият Господ, негов Съпутник, негов Владетел, негов Творец. Мълчанието тогава вибрира с огънът във вътрешността, който гори и крещи във всеки дух. Къщата на човека не е над него, а във него, където гори, без да се изгаря, Пламъкът на Единния, Което живее и храни във човек, за да го научи да пасе в ливадата на Божественото Срце, което живее във него.
Всяко жилище е обитавано от Слънцето на Най-високия, деца мои, всяко жилище е Моето, за Мене Който съм Живият, Безусловната Любов и Вечното Сегашно, който гледа и вика непрестанно да ви води по пътя на живота.
Деца мои, Светлината свети във тъмнината и Светлината осветява вашите пътища. Научете се да гледате със сръцето и в мълчание да наслаждавате Думата, която ви достига, за да ви храни с мляко от Плода на Живота, който живее във вашия дух и пази над възбуждането ви; тогава Думата ще наполни вашия дух и ще бъдете обновени, а в мълчание ще се стремите да влезете, да дойдете и да вибрирате във вечната Светлина на Срцето Ми, което ви носи храна и мъдрост, и прави жилището ви да цъфти. Утре, при Часа на Слънцето, ще вибрирате в Срцето на Возлюбения, Което пази стъпките ви и ви учи как да вървяте по пътя на Праведния, във Светлината на Вечния, Живия, Отецът на всяка благодат, който чака всеки от вас пред вратите на вечното Царство.
Деца мои, научете се да молите! Молитвата е покой за душата и огън за сръцето; молитва запалва и гори без да изгаря, докато гори с аромата на Духа, който я обитава, и носи в себе си миризмата на опьянение.
Деца мои, научете се мълчанието и, в мълчание, дойдете да чуете гласа, Което съм Аз, който от пустинна пустош я превръща във цветящ градин. В мълчание, деца мои, Любовта говори на сръцето; в мълчание човек слуша, защото мълчанието го носи към слушането и капката от Небесна Вода, която треперят във сръцето, носят семе и живот, а Небесната Вода тече извън света, в мъдростта на мълчанието, което носи плодовете на любовта. Мълчанието е цялото море, което наполва жилището да му донесе тихия и благодетелен прилив от аромата на Любовта, която влиза в него да носи семе и живот; и пъстра страницата се формира за мълчалите сръца да дойдат, за да им донесат също така прилива на любов и аромат, а тяхните сръца, души и уми с Моето Божествено Присъствие.
Иди и обитай в мълчание, мир. Аз съм Господ ваш Бог, Който ви изведох от земята на Египет² да ви водя във пустинята и да ви храня с Срцето Ми за мнозина. С едно зърно пясък хранва хиляди, които при реката на Срцето Мое дойдат да пият.
Иди и бъди тих, тишината винаги трепери от любов, Аз съм Любовта.
Ще изтеглиш пергамента и аз ще начертая линиите, а с ръката си щя да те донеса мастилото, така че Думата ми в тишината може да бъде чута и храна да се достави на всички и на най-далечните, които ще се върнат към Слънцето на Сърцето ми да ядат Живата Вода, която очиства, обгръща и дава живот.
Иди, вземай останалата част от нощта и пази тишината на душата си Виното на Лозата, Вятъра на Любовта, който винаги наблюдава и събужда.
В всеки човек носим Плода си на живот. Думата ми в тишина ще се разпространи сред множеството и като ветърът в пустинята, който разпръсква зърна пясък, той ще се разпространи в сърцата и ще храни всички реки със Живата Вода от Сърцето ми.
Благославям те.
Исус - Йешуа
¹ Бий биене, бий с радост.
² Виж [ Изх 20 , 2]
Източници: